За дъвкодъвкането

Макар донякъде канибалистично - и аз дъвча дъвки.

Дъвченето на дъвка е въпрос на престиж, акомпаниран със стремеж към постигането на добра устна хигиена и не на последно място - много добър индикатор за това, дали съм жив. Моето съждение, ако не дъвча дъвка, а тя стои в устата ми, е че вероятно съм мъртъв. Дъвчейки, аз съм немедлено жив, което ме прави доволен.

Друга функция на дъвкоджвака е, че може да създадеш балонче. Това е по-трудно с ментовите малки дъвки, а с плодовите е лесно. Въпрос на умение е създаването на балонче с бяла професионална орбитка, но понякога е по-забавно да направиш огромен балон с хубабуба, след което да го чистиш от лицето си цял ден, донякъде изненадвайки се как е стигнало чак до ушните ти миди.

Дъвкането на дъвки има и своята социална функция. Ако дъвчеш показно дъвка, хората те мислят за ментално ненапреднал, невъзпитан и противен, което прави по-лесно да ги впечатлиш след това, тъй като те са те подценили. Нещо като Премиера. Първо го виждаш, гледаш го, след това се учудваш, че може да говори. И не е важно какво казва, тъй като вече е надминал предишното очакване, изградено само на базата на своята визия.

Не е хубаво да се дъвче дъвка, докато се яде, освен ако не се яде нещо, което няма как да полепне по дъвката. Лошо: фъстъци, зрънчо, домат. Добрo: желирани мечоци, кисело мляко, кремче.

Якото на дъвките е, че са вечни. Затова като се изплюят на тротоара, те оставят красиви петна, а докато са пресни - полепват и по обувките. Когато върви човек, или жели-мече, той може да се замисли - колко дъвки са издъвкани? Историята е в нашите крака. С това не могат да се похвалят хората, които смучат бомбони или близалки, тъй като те никак не оставят следа. Нещо като хората без личен блог, след като умрат.

Дъвкоджвакът, освен всичко друго, което, да бъдем честни, не е чак толкова много, развива лицевите мускули. Вижте снимка на Дейвид Култард. Вижте снимка на Махатма Ганди. Кой е по-як, а?

В заключение може да кажа едно - дъвкането на дъвка е чудесно. Може би не толкова, колкото да получаваш десетки хиляди левове заплата, или пък да родиш носорог, ако си обикновено куче-динго, но все пак трябва да даваме кредит и на семплите чудесни неща в днешно време.

zhelyo