26 януари 2010

Модифицирай генно: Да сложим силикон на еволюцията



Напоследък в родината на повечето от нас, българите, а именно територията с радиус около 200 километра около Пазарджик, се разразява опит за публичен дебат на тема генно-модифицирани организми. Въпреки че все още в страната ни няма прасета с пилета с вкус на свинско, пъпеши с размерите на череши и всякакви други абсурдни създания, идващи наум при споменаването на термина генно инженерство, хората вече се опасяват за това, което консумират и съвсем логично смятат, че ще умрат от него.


И това е донякъде очаквано. Първата реакция на всеки, който разбере, че кукурузът в консервата, толкова неестествено сладък и вкусен, е роден от земята, но неговият татко е лабораторна епруветка, се стъписва. "Това не е природно!", "Не може човекът да се прави на Бог!", "Изкуствено е и ще умрем, това е пластмаса", "Помислете за децата!", "И за възрастните хора!!!".


Но не започва ли човек да се прави на Господ още като открива как сам да си прави огън, без да чака светкавица от Всевишния? Не преодоляхме ли гравитацията, която Бог грижливо е дал, за да не изпопадаме от уютната Му планетка? Летим, лекуваме се, правим деца в колбички, прегръщаме дървета, обичаме ориз, мразим леща, носим чорапи, модифицираме пшеница, за да расте в абсурдни условия, за да има храна за всички на тая земя, защото е трудно да определим кой да яде и кой да не в противен случай.


Малцина знаят, че генетичните модификации, с изключая експерименталните такива, които не ядем нито на закуска, нито на вечеря, са с цел полученият вид да се адаптира по-добре към дадени условия и да дава по-голяма реколта с по-малък риск за цялостта й. Това е така, тъй като много учени още през 70-те години на миналия век попаднали на снимки на африкански деца с издути тумбаци от глад, което донякъде изглежда странно, но и глобалното затопляне води до тоя студ навънка.

ГМО не е експеримент, а технологично решение на проблемите, дошли от пренаселеността на Земята, към която са допринесли включително и хипитата, които основополагат културата на протестиране чрез писане на наивни послания с всевъзможни по цвят пастели.

Протестиращите, обаче, често не правят разлика между генетично модифицирана храна и лайняна храна, вторият вид доминиращ на пазара на родните вкусови изделия. Това, че доматите на село са по-вкусни от доматите в магазина е така, защото вторите са парникови. Ако не искате гадни домати, не ги яжте през зимно време, защото не можем да се правим на Бог и да си растем домати, когато не им е сезонът.

Сега ще навлезе и модата за органични храни - двойно по-скъпи продукти, за чието отглеждане се твърди, че не се използват пестициди, инсектициди, изкуствена тор и разчитат само на слънцето и дъжда. Но за жалост се оказва, че всички тия неща са за заблуда на акъла и всеки вкусва това, което иска.

Да, наистина ГМО може да бъдат опасни. Представете си ябълка с дъх на бадеми. Може да е яко на вкус и аромат, но не и ако дъхът на бадеми идва от това, че ябълката има ензим, отделящ бодро количество цианид. Същото важи и не-генетично модифицираните храни, които също могат да се окажат вредни за здравето, стига да са не са гледани спрямо някакви изисквания. Изисквания, каквито всяка държава трябва да наложи на производителите на храна.

Съвсем други са проблемите на хранителната промишленост в страната, но нали сме модерни и гледаме от другаде. Но никой не протестира, че някакви дебили получават субсидии, въпреки че не обработват земите си и се налага да ядем турски краставици и да пълним джобовете на ония глисти, заседнали на Промахон. На пазара повечето храни са изкуствени заради добавките в тях. Добавки, сложени от някой пестелив собственик на фабрика за буркани.

Това е много по-зле, отколкото експериментално доказана, произлязла след години внимателни проучвания хромозома на пшеница, която расте по-ефективно, която е създадена вероятно от човек, посветил живота си на такива проучвания, само за да бъде записан в някой списък с учени. Предпочитам да се доверя на учения, отколкото на Бай Милко, селския тарикат, който бута два тона нишесте в "домашната лютеница".

Генното модифициране е като летенето - неестествено, в началото опасно, но след като човечеството го усвои, ще се окаже най-добрия метод в областта. Само че не в транспортната, а в тази на яденето. А който отказва да се съгласи, нека си пусне плитка, която да закача на клоните на дърветата и да си говори с тях.


Аз бих се радвал да ме модифицират така, че да спя по 7 минути и те да са ми напълно достатъчни и да не създавам безкрайно дълги и тромави стилистично изречения. Нищо, че не е естествено.

Какво значи естествено. Ние сме част от природата и каквото и да правим, то е част от нея. Нищо, че изглежда недъгаво. Пък тя, като спре да ни се кефи, ще ни прати един астероид да ни изтрепе и всичко ще започне отначало. А дотогава - диня, в която плодът е заменен със шкембе чорба. Защото съм симпатичен и широкоскроен. А сега идвам да ви изям пастелите!

2 коментара:

  1. Евала, машаллах и т.н.

    Крайно време е българите да спрят да тръбят за нещо, дето си нямат грам представа.То от край време сме си "специалисти по всичко", ама карай :)

    ОтговорИзтриване
  2. За съжаление сега излезе новина в дневник, че законът за гмо се "прекроява" под натиска на екозащитници и производители на биопродукти. гмо са до такава степен демонизирани, че никой не вижда противоречие в това
    "биопроизводителите" да лобират против гмо, дори напротив, а същевременно ако производител на гмо има интерес от закона, това е непременно опасно и укоримо.

    ОтговорИзтриване