Анусът – всеки го има. Дори аз – желиран, захарен, с лек дъх на горски плодове. И просто защото искам – влагам тире в трето изречение поред. Вълшебство!
Всеки има анус. Тогава защо не го казват по-често по новините? Представете си шлифован глас, ясна дикция, перфектен изказ, натокана водеща, обявяваща: „Група ануси се събраха в парламента”. Или „Днеска един анус застреля друг и се простреля в ректума (слепоочието на един анус) в опит да се самоубие”. Или просто емисията да започне с „Добър вечер, уважаеми зрители. Анус. Акцентите от изминалия ден са...”.
Мечта! А и думата е красива.
Ясно е, че повечето новини са лоши – кризи, убийства, катастрофи, корупции. Казването на думата анус няма да промени ситуацията, но именно така може да балансираме и противодействаме на лошото. Вълшебство – при цялата сериозност на новините, при напрежението, при потискащата обстановка, четящият новините да каже една четирибуквена дума, на която всички да се засмеят искрено и никой да не се обиди. Без зла умисъл, без дискриминация, хапливост, без политическа, без дори социална натовареност. Един свеж и бодър анус!
Мисля, че открих начина нацията да "просветне". Да спрем да бъдем темерути и бурсуци само с две на квадрат на брой невинни букви. Анус!
Да, след време анусът ще се изтърка. Но желиран zhelyo дотогава ще е направил един повече от успешен списък с думи, също толкова достойни за телевизионен ефир: бучиниш, Фидел, смегма, кошута и кочияш. Засега единствената такава дума в реална и честа употреба е Юксел, а трябват още!
Плюя в лицето на свободата на словото, лишила ни от по-честа употреба на думата анус в публичното пространство. Добре, че има дума нанос, поне отнякъде да усетим повея на някаква близост.
zhelyo
Няма коментари:
Публикуване на коментар