Турци сме? Сакън! Не сме!

Днес слушам за около сто и пети път на Кардиганс тая песна, където певачицата се кълчи из един кадилак и накрая литва зрелищно при челен удар с микробус един, и си задавам въпроса "завладяха ли ме турците?".

Е така - "zhele, бе, разкошен желатинов аз, завладяха ли ме комшиите, продължава ли туй робство?"

И започвам с малкото си желатиново сиво вещество да разсъждавам на желиран глас: "ДПС, турските сериали, дюнери, сакън, йок, май такава е хавата - турцизираха ни отвътре и отвън!"

И започвам да се чувствам едно турско. Направих си кайве, бутнах му малко шекер и седнах да споделя, та като направя премиера на този блог да се види, че сме турско владение и да въстанем сами, а не да чакаме пак на руснаците.

Да де, ама нали не съм обикновено желибонче, а такова с личен блог най-малкото. И на сто и шестото слушане на уводната песен осъзнавам: Ние няма как да загубим любимата си игра!

Под ние, имам предвид българите, което го казвам, ако някой египтянин чете и се чуди дали не е изпуснал нещо.

Каква е любимата ни игра, в която не можем да загубим? Ами играем си на жертви, на роби, на вече загубили. Не можеш да загубиш, ако вече си загубил. Не можеш да се наакаш, ако си ходиш насран.

Ще използвам най-нашумелия пример - с тия сериали. Условието е, че телевизор не гледам, почти нямам идея за какво се разказва в тях. И няма значение. Та, значи, телевизията купува сериалите и ги излъчва, защото са й евтини и няма да има големи загуби, ако не се харесат. Разни баби и други зрители си ги гледат и им се кефят. Дотук добре, всички са доволни.

Обаче идват конспираторите и казват, че това е опит турската култура да изтласка българската, да се турцизира невинният и нищо неподозиращ телезрител. По този начин единствено се създава шум. Про или анти, в областта на културата няма значение. Важна е популярността, а заради този шум, турските сериали са заредени и ще се въртят още няколко години наред. Докато е рентабилно за телевизиите, а не докато не станем турци, обаче.

Каква е родната алтернатива на турските сериали? Един сериал, при това направен изцяло по чужд шаблон, който и той стана донякъде хит, но се оказа по-изгодно да се вземе готов и чужд. Преди време бяха аржентински, венецуелски и от тоя род. Сега са турски. Скоро - севернокорейски или китайски.

Ако харесването на турски филм ни прави турци, то вероятно нашите майки и баби са туркини, а ние, бидейки преки техни потомци - сме турченца. Аз, естествено, съм локумче, тъй като баба ми харесва Перла.

Много по-лесно е да упрекнем за липсата на собствена култура и усвоена чужда такава някакви заговори, влияния, планове. Но една култура надмогва друга защото е по-адаптивна, адекватна, примамлива и прочее, а не защото е налагана от някого. Турската култура в случая не е в турските сериали. Самата тенденция за такива евтини и популярни сериали е култура, която сама по себе си е лишена от национален байрак. И сериали като тези прокопсват, където ги правят най-добре. Явно сега това се случва на югоизток от Родопите.

Трудно негрите ще могат да наложат на белите джаза и рапа, ако тези две неща не са просто качествени и харесвани. Трудно може да се наложи и чалгата, ако щете, ако тя не е харесвана. Тук ще кажете - "да, ама тия, дето слушат чалга са тъпи и миришат на зеле".

Ами като не сте тъпи и не миришете на зеле, бийте чалгата с нещо по-яко.

Докато пряката алтернатива на чалгата е да мразиш чалгата, естествено, че тя ще доминира. Тя е единственото, което се предлага, а ти просто я мразиш, или я харесваш. Или си безразличен и не й обръщаш внимание, но това означава, че няма да играеш любимата си игра, в която си жертва на културна репресия и влияние.

Решението иначе е просто - културата зависи от хората. При това в личен план зависи само от един човек. В моя случай зависи от едно желирано мече - мен. Създаваш своя култура, доколкото можеш. Най-лесната култура е да си 'за' или 'срещу'. Взимаш нещо, например класическата музика, и казваш - кефи ме, не ме кефи. Но това води до една прекомерна скука и липса на развитие. Затова идват тия, дето не са чак толкова мързеливи, взимат класическата музика и я трансформират, използват я за основа на някакъв друг стил. Така се развиват нещата и тръгват в някаква посока. Понякога сполучливо, понякога не.

Взимаш нещо, което вече го има, изменяш го според вкуса си, и то продължава. Ако не променяш нищо, а само възприемаш и оценяваш пасивно - те турцизират, американците те контролират, руснаците и те.

В момента имаш опция да гледаш триста хиляди телевизии. Или да не гледаш триста хиляди телевизии. Можеш да си направиш нова, ако ти е кеф и те влече. Или да излезеш и да гледаш някое дърво как расте.

Преди време наистина е не е имало такава свобода, каквато има сега, но било, каквото било.

Сега може да си турчин, антитурчин... или пък арменец, ако щеш. Без никой да ти го налага, защото винаги имаш избор.

Има и хора, които не обичат да имат избор. Затова си представят, че нямат, че някой ги насилва. Ами.. техен избор!

А моят избор е да ида да акам. Седнал по турски, клекнал по японски или като спайдърмен по американски. Още не знам. Зависи коя държава най-силно иска да ми наложи своята култура и влияние.

zhelyo